Битките в българската история

1230 г. Битката при Клокотница се състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват епирската империя, като пленяват епирския василевс заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават. Нарастващото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва армията си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни. В ранните часове на 8 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи армии ...

Между март и май 1917 г. при битката в местността Червената стена в Македония французите усещат вкуса на българския гняв. Френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар. На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по двата върха - кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа, но  предупредени от разузнаването си българите се изтеглят в бетонните бункери и не дават нито една жертва. За да отклони вниманието на българите французите предприемат демонстративно нападение срещу кота 1248. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии.  Там е разположен Бдинския полк, който е непобедим, а битката е жестока. Окопите преминават от български във френски ръце по няколко пъти на ден.  След три месеца обаче в крайна сметка в началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от фра...

Булаирският бой се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе. На бойното поле се срещат българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските Дивизия Мюретеби и Двадесет и седма пехотна дивизия под командването на Али Фетхи Окяр. В чест на победата на България е написан маршът „Булаир“. На десния, северен фланг, са рилци, на левия, по-големия и по-труден, обстрелван с артилерия и откъм морето – тракийци. Поддържа ги 7-ми скорострелен артилерийски полк. Турците тръгват в настъпление още в 6 часа сутринта. Набезите им са насочени главно срещу левия фланг на българите. Късно вечерта, след продължили дванадесет часа боеве, Мюртебната и 27-ма низамска дивизии са върнати там, откъдето рано сутринта са тръгнали. Само че с 6000 по-малко! Толкова са убитите – 4 хиляди пред 22-ри полк и 2 хиляди пред 13-ти полк. Общите загуби на българите са трима офицери от 22- ри полк и 118 войници, ранените са общо 6 офицери и 483 войници. В схваткит...

Връх Средногорец се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до селата Полковник Серафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк, воден от полоковник Владимир Серафимов. Годината е 1912, а България трескаво се подготвя за войната, която ще обедини всички българи в една държава. Докато турците готвят своя ответен удар, българското главно командване счита за по-добре да оттегли военните си. Наредено е отстъпление. Серафимов решава да не се подчини на по- висшестоящите и техните нареждания, обявен е за бунтовник и отцепник, но не отстъпва. Срещу него са четите на Явер Паша, 4 пъти по-голяма професионална армия и много по-добре въоръжена. Българите имат 3 дружини, съсредоточени край село Аламидере и една хвърчаща чета. На трети ноември се разгаря жесток бой. Атаките на противника следват една след друга. Жени и деца от околните села носят патрони на изнурените бойци и помагат на ранените. Пет противникови щурма са отбити с много жертви за неприятеля, но той пр...

Привечер на 19 юни левофланговите полкове на полковник Гешев – чепинци и стремци, атакуват противника на височините край селата Пепелище и Криволак и след упорит и кръвопролитен бой пленяват 700 сръбски войници, изтласквайки противника от заетите позиции. Не помагат и подкрепленията, които сърбите получават – Доброволческата бригада пристига на бойното поле с 4 батальона, но не успява да повлияе на изхода на боя. В критичен момент, когато редиците на атакуващите са покосени от силния огън на противника и пехотните вериги на българските дружини  се разколебават, командирът на първа дружина на Чепинския полк майор Йорданов повежда лично войниците си с „ Ура!“ и под звуците на „Шуми Марица“ чепинци и стремци се понасят в атака „ на нож“. Сръбските войски са пометени и бягат в безредие през Вардар и към Орло баир. В този бой двата български полка дават свидни жертви – 450 души убити и ранени. Атаката на двата полка в късните вечерни часове срещу сръбската позиция е отбита и дру...

Червената стена е планински връх в Баба планина, днес минаваща през Македония и Гърция. В тази местност, в продължение на три месеца през 1917 година, се води една от най-епичните битки в историята на съвременната българска армия. От двете страни на линията са войските на България и Антантата – 6-та бдинска дивизия и 8-ма Тунджанска дивизия срещу две френски и една сръбска дивизи. Битката е наречена “Македонската Шипка”, защото войниците са използвали камъни, трупове и дървета срещу враговете си.На 12 март 1917 година, стотици френски оръдия откриват огън по двата върха – кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа. Българските окопи са преорани от около 200 000 снаряда. И въпреки това се случва нещо уникално за тази кървава война – българите нямат нито един убит и ранен. Предупредени от разузнаването, те се изтеглят в бетонните бункери в обратните скатове на двата хълма. На 14 март пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на ...

Битката при Брегалница  е събирателно название за боевете между сръбски и български войски по средното течение на  Вардар , протежението на река  Брегалница  и склоновете на  Осоговската планина  между 17 и 26 юни (30 юни – 9 юли по нов стил) 1913 г., приключили с отстъпление на българите към  Царево село . По преценка на сръбски историци това е решителната битка на  Междусъюзническата война , завършила с утвърждаване на сръбската власт във  Вардарска Македония .Понятието „ битка при Брегалница “ се използва предимно в чуждоезичната и, по-специално, в югославската и сръбската историография [5] . В български исторически книги тези събития се разглеждат по-често не като една битка, а като низ от боеве на 4-та българска армия в началото на войната . .След неуспешните боеве при Дренак, Райчин рид и Султан тепе, на 22 и 23 юни деснофланговите съединения на 4-та българска армия отстъпват ъ15 километра към  Безиково  и  Баньо Чука ...

Обсадата на Видин  през юли 1913 г. е неуспешен опит на  сръбски  войски да превземат  града  по  Бойни действия между Дунав и Тимок в началото на войната време на  Междусъюзническата война .Между 22 и 25 юни Първа българска армия развива успешно настъпление в долината на  Тимок , но  румънското нахлуване  през  Дунав  и  неуспехите на гръцкия фронт  карат българското главно командване да прехвърли по-голямата ѝ част в  Македония .  При отстъплението си край град  Фердинанд  много войници от  9-та пехотна дивизия  се  разбунтуват  и предават (5 юли) в плен на румънците . Така за пресрещане на сръбското контранастъпление в района на  Белоградчик  и  Видин  остават малобройни, предимно  опълченски  части. Обкръжаване на Видин от сърбите На 8 юли белоградчишкият гарнизон е разбит от настъпващите сърби (от Тимошката групировка) и останките му се оттегл...

Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии по света. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. Тежки сражения там се водят и през 1916 г. и през 1917 г., обичайно завършващи с българска победа. Но онова, което се случва през септември 1918 г., прилича не толкова на битка, колкото на история от античната митология. Крайният изход на войната вече е предрешен и след пробива при Добро поле остава да се осъществи и пробив при Дойран, за да се сломи окончателно българската съпротива. Английският генерал Милн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов. Плевенци са сигурни в смъртта си, но дори не мислят за отстъпление. Генерал Вазов признава, че ник...

Битката при Калиново  се провежда между български и гръцки войски по време на  Междусъюзническата войн а На 19 юни части от 3-та бригада на  Трета дивизия  от българската армия се сблъскват в  Ореховица  с настъпващата от Ореховица и  Баялци  Десета гръцка дивизия и се оттеглят в посока село  Калиново . Пътят на гърците в обход на българските позиции край  Кукуш  е преграден в Калиновското дефиле от  41-ви пехотен полк  с две нескорострелни батареи. [1] Битка На следващия ден 20 юни гърците се окопават и обстрелват с четири батареи позициите на 41-ви пехотен полк и цялото поле около позициите се запалва. Гърците тръгват в настъпление, но са отблъснати с атака на нож от българските части [1] . По-късно за втори път атакуват, но отново са отблъснати [1] . С падането на нощта българските части се изместват от позициите си. На 21 юни в щаба на гръцката десета дивизия се получава заповед за незабавна атака и преминаване н...

Сражението при Сливница продължава само три дни – от 5 до 7 ноември 1885 г., но е решаващо за защитата на делото на Съединението и териториалната цялост на България. Мнозина определят битката при Сливница като бойното кръщение на младата българска армия. Това навярно е така, тъй като войската на една свободна от едва 7 години държава постига блестяща победа над страна с вече половинвековна военна история. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение.  Въодушевлението и готовността на младата българска армия да защити границите на родината успяват да компенсират факта, че в нея липсват генерали. Сръбската армия е командвана от опитни  полковници  и генерали, докато младата българска войска се води от млади поручици и капитани. Съотношението на силите е приблизително 2:1 в полза на сърбите (около...

Битката при Кърджали  е битка от есента на 1912 г., по време на  Балканската война , в която българите ( Хасковският отряд , предвождан от полковник  Васил Делов ) нанасят поражение на турците(корпуса на  Явер паша ) и присъединяват трайно  Кърджали  с  Източните Родопи  към  България . Годишнината от това събитие се чества ежегодно на 21 октомври като празник на града. Непосредствено преди избухването на войната между България и   Османската империя   Втора бригада от   Втора пехотна тракийска дивизия   заема района на   Хасково   със задачата да прикрие направленията към   Пловдив   и   Стара Загора . След   корекциите на двустранните граници от 1886 г.   Османската империя владее на практика целия планински масив около Кърджали. Нейните войски в района са опасно близко до железопътната линия Пловдив –   Харманли   и базата на българските армии, които настъпват в   Източ...

Битката при Аламидере  е сблъсък между български и османски войски, състоял се на  21 октомври  ( 3 ноември  по  нов стил )  1912  г. по време на  Първата балканска война  край село Аламидере, 15 km югоизточно от днешен  Смолян . С победата си в тази битка  21 средногорски полк  овладява горното поречие на  Арда  и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на  Родопите  от  османско владичество . В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено на  Полковник Серафимово  (по званието и името на командира на полка), а една от височините, около които се води битката, е наречена връх  Средногорец . В началото на бойните действия 21-ви полк под командването на полковник   Владимир Серафимов   е в състава на 1-ва бригада от   Втора Тракийска дивизия . Полкът формира левия, източен фланг на   Родопския отряд . Задачите му са да загради пътя на турците...