Битката за Криволак
Привечер на 19 юни левофланговите полкове на полковник Гешев – чепинци и стремци, атакуват противника на височините край селата Пепелище и Криволак и след упорит и кръвопролитен бой пленяват 700 сръбски войници, изтласквайки противника от заетите позиции. Не помагат и подкрепленията, които сърбите получават – Доброволческата бригада пристига на бойното поле с 4 батальона, но не успява да повлияе на изхода на боя.
В критичен момент, когато редиците на атакуващите са покосени от силния огън на противника и пехотните вериги на българските дружини се разколебават, командирът на първа дружина на Чепинския полк майор Йорданов повежда лично войниците си с „ Ура!“ и под звуците на „Шуми Марица“ чепинци и стремци се понасят в атака „ на нож“. Сръбските войски са пометени и бягат в безредие през Вардар и към Орло баир. В този бой двата български полка дават свидни жертви – 450 души убити и ранени. Атаката на двата полка в късните вечерни часове срещу сръбската позиция е отбита и дружините започват да се окопават в очакване на утрото.
На следващия ден боят продължава по цялото протежение на позицията – при село Драгоево 11 пехотен полк води тежко сражение, без да успее да изтласка противника от позициите му. В центъра на позицията при село Шех оба Първа бригада води 22 часов бой, без да успее да постигне пробив. На юг разбитите при Криволак и Пепелище сръбски войски са реорганизирани и разположени на Орло баир, генерал Милутинович изпраща подкрепление за защитниците на позицията. Артилерията на Орло баир има идеална видимост към позицията на стремци и чепинци и силният артилерийски огън прави действията през деня невъзможни.Орло баир остава в сръбски ръце, като въпреки заповедта на командването на Втора дивизия за атака, командването на Втора бригада преценява, че активните действия през деня срещу тази естествено укрепена позиция биха били самоубийство и е взето решение за провеждане на нощна атака. Под прикритието на тъмнината, в пълна тишина, в 11:30 вечерта чепинци и стремци, подкрепени от една дружина от 49 полк се изкачват по стръмния склон и достигат безпрепятствено на 100 крачки от първия ред окопи.
Изненаданите сърби откриват откриват огън, който няма как да е ефективен заради тъмнината. С викове „Ура!“ и „На нож!“ българите се втурват в първия ред окопи и започва ужасяващ ръкопашен бой. Сърби и българи се хващат гуша за гуша. Защитниците се сражават храбро, но атаката на чепинци и стремци е неотразима. След превземането на окопите от страна на българите, сърбите контраатакуват. Нашите войници са уморени, някои са останали без патрони. В този момент пристигат картечните роти на двата полка и откриват огън по противника. Всички контраатаките са отблъснати. Ето какво пише през 1913 година кореспондентът на вестник „Утро“ Д. Григориев за нощната атака на Орло баир:
„Увлечени от безразчетното изтребление, напуснати от всякакви инстинкти за самосъхранение, самозабравени в стихиен бяс, героите едно след друго изгонваха от противниковите защитници на укрепленията и ги изтикваха към самия връх около батареите. На много места някои сръбски войници се опитаха да произведат контраатаки, но винаги биваха отблъснати.“
Последната схватка е дадена при оръдията на върха, с пълна победа на българите. Боят приключва призори на 21 юни 1913 година, като Орло баир е превзет. Успехи постигат и 11 пехотен полк при Драгоево, както и 9 и 21 полкове при Шех оба, които през същата нощ атакуват противника и му нанасят съкрушително поражение. Тимошката дивизия е бита въпреки силно укрепената си позиция, изключително неблагоприятния за атака терен на Орло баир и отчаяната си съпротива. В плен попадат 35 сръбски офицери, 4000 войници, 27 оръдия, 6 картечници и обозите на два сръбски полка. Загубите на атакуващите български полкове са тежки- те губят 28 офицери и 1531 войници убити, ранени и безследно изчезнали.
Коментари
Публикуване на коментар