Битката при Аламидере

Битката при Аламидере е сблъсък между български и османски войски, състоял се на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война край село Аламидере, 15 km югоизточно от днешен Смолян. С победата си в тази битка 21 средногорски полк овладява горното поречие на Арда и създава благоприятни предпоставки за пълното освобождаване на Родопите от османско владичество. В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено на Полковник Серафимово (по званието и името на командира на полка), а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец.В началото на бойните действия 21-ви полк под командването на полковник Владимир Серафимов е в състава на 1-ва бригада от Втора Тракийска дивизия. Полкът формира левия, източен фланг на Родопския отряд. Задачите му са да загради пътя на турците през Чепеларе към Пловдив и да прекъсне железопътната линия Солун – Цариград в участъка, преминаващ през Западна Тракия. Полкът наброява почти 5000 войници и офицери. В помощ са му придадени артилерийски части с общо 20 планински оръдия, от които 4 скорострелни.В района на Горна Арда е разположена турската Кърджалийска мустахфъзка дивизия – част от Кърджалийския отряд, предвождан от Явер паша. Подсилена с редифски части, дивизията наброява 6800 военнослужещи. Основната ѝ задача според директивите на османското главно командване е да не допусне българите да прекъснат съобщенията между ИзточнаТракия и Македония.Ефективността на бойните действия в Родопите през есента на 1912 г. е обусловена от планинския терен и слабо развитата пътна мрежа. Маневрирането е допълнително затруднено от честите валежи (включително и на сняг), които влошават проходимостта на пътищата.В първите дни на войната (5 – 8 октомври) 21-ви полк завладява Тъмръшкия клин с Дьовлен (днешен Девин). Впоследствие, поради сведения за струпване на турски войски в района на Пашмакли (Смолян), полкът се съсредоточава при Чепеларе и настъпва на юг. На 13 октомври полкът в жесток бой разгромява три турски табура в района на връх Свети Георги и освобождават селата Пашмакли, Райково и Устово. Една дружина е изпратена да взриви жп моста при село Бук, но набегът е безуспешен (16 октомври). Междувременно турски войски настъпват от околностите Голям Палас (Рудозем) и принуждават (19 – 20 октомври) прикриващата дружина да отстъпи към Устово. Полковник Серафимов събира войските си в района, за да спре по-нататъшното напредване на противника. До началото на самата битка той няма сигурни разузнавателни сведения за размера на турските сили.Рано сутринта на 21 октомври българите потеглят в три колони към Голям Палас в търсене на контакт с противника. Към 10 ч. предните части на двете войски се сблъскват край шосето за Фатово. Българският авангард отстъпва в безредие, но турците не го преследват. С пристигането на останалите части на 21-ви полк Серафимов нарежда нападение срещу турците (6 табура и 1 батарея), заели гористо възвишение. Атаката няма успех до момента, в който дясната колона (около 1000 души с 6 оръдия, начело с подполковник Илия Врачев) минава през село Аламидере и заема безпрепятствено височините вляво и в тил на противника. Турските резерви контраатакуват неколкократно, но са отхвърлени. В това време и другият турски фланг е разбит в резултат на щикова атака на българите. Това води до общо отстъпление на турците след 8-часови боеве. Планът на османския командир за обхождане на българските войски се проваля, тъй като табурът, натоварен със задачата, закъснява.След поражението си турците отстъпват на южния бряг на Арда и с малки изключения повече не застрашават района. Ден след битката, на 22 октомври, войските на Серафимов овладяват почти без съпротива Голям Палас и Смилян. Бойните действия затихват за около две седмици.В началото на ноември българските войски преминават в настъпление, изтласкват окончателно османците от Родопите и до средата на месеца завладяват териториите до бреговете на Егейско море (вижте Битка при Мерхамли).В битката при Аламидере загиват 35 българи, 75 са ранени, а 22 са безследно изчезнали. Точни сведения за турските загуби липсват, но само убитите са над 180.В памет на жертвите от Балканските войни през 1934 г. на връх Средногорец до село Аламидере са издигнати паметники мавзолей. След това върхът става известен като Родопската Шипка.

Източника:https://bg.wikipedia.org/wiki