Битката при Сливницa

Сражението при Сливница продължава само три дни – от 5 до 7 ноември 1885 г., но е решаващо за защитата на делото на Съединението и териториалната цялост на България. Мнозина определят битката при Сливница като бойното кръщение на младата българска армия. Това навярно е така, тъй като войската на една свободна от едва 7 години държава постига блестяща победа над страна с вече половинвековна военна история. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение.  Въодушевлението и готовността на младата българска армия да защити границите на родината успяват да компенсират факта, че в нея липсват генерали. Сръбската армия е командвана от опитни  полковници  и генерали, докато младата българска войска се води от млади поручици и капитани. Съотношението на силите е приблизително 2:1 в полза на сърбите (около и малко над 12 000 българи срещу 25 000 сърби). Докато българската войска е на турската граница и очаква евентуално нападение от Османската империя заради обявяването на Съединението, сръбският крал Милан I, притеснен от засилването на българското влияние на Балканския полуостров, заповядва на армията си да извърши едно от най-вероломните нападения в новата история на Балканите. Западните ни съседи нахлуват в българските земи. Целта им е да достигнат до столицата София, която тогава  е на по-малко от 50 км от сръбската граница. Отделно сръбски части атакуват и северозападната граница на България, целейки да превземат Видин. Боеве се водят и край Ниш и Пирот. Българската армия се хвърля в убийствен поход да прегради пътя към столицата си. За 2 дни българите изминават над 160 км. в дъжд, сняг и кал. За този поход германският генералщабен подполковник Брекнер казва: „От времето на Александър Македонски и Юлий Цезар не е имало такъв маньовър, какъвто извършиха българските войски през 1885 г.!”   На 5 ноември започва сражението, макар че сръбският крал е решил атаката да се проведе на 6 ноември. Сръбската конна бригада около Мало Малово атакува десния ни фланг, а от там боят се разпростира почти по цялата позиция. Сърбите са отблъснати и заемат Мало Малово и Мека Цръв. Другите 2 позиции (левия фланг и центъра) запазват позициите си. През същия ден сръбската Моравска дивизия заема град Брезник, но се забавят прекалено много там. Към 17:00 часа пристигат първите войници от Тракия - 2 дружини от 1-ви Софийски полк и една доброволческа дружина. На следващия ден поручик Зафиров и войниците му от крайния десен фланг разбиват сръбските части срещу тях. Той установява, че сърбите не са направили обход на десния ни фланг. Сърбите мислят, че настъпват големи български части и уплахата сред тях е толкова голяма, че сръбският крал бяга в Пирот. Най-застрашен е левият български фланг, срещу който действат Шумадийската и Моравската дивизия. Капитан Стефан Кисов и неговият отряд от близо 2000 души имат за задача на всяка цена да спрат Моравската дивизия. Той губи близо половината си отряд, но задачата му е изпълнена и той забавя достатъчно Моравската дивизия, за да не стигне до Сливница навреме. През този ден българите отново заемат височината Мека Цръв, от която са отстъпили по-рано. Пристигат още 2 500 българи и 8 оръдия. 7 ноември е решителният ден на сражението. Моравската дивизия, спряна предния ден от отряда на кап. Кисов, напредва отново. Срещу нея е изпратен отряд начело с кап. Христо Попов, който я атакува „на нож” край Гургулят и я отхвърля на 4 км. назад. Точно за тази атака неписаните легенди за нашата армия има следната легенда - българските войници атакуват с вик: "Напред, на нож", а сърбите чуват "по пет на нож". На десния фланг при Сливница, българите атакуват височината Три уши. Там пада убит и кап. Марин Маринов. Сърбите пращат нови части срещу Три уши. Българите от централния участък също настъпват срещу височината. Макар сърбите да иамт превъзходство - 89 срещу 64 наши роти и 66 срещу 24 оръдия, всички върхове на Три уши са овладeни. Сърбите настъпват срещу отслабения център, но тогава се намесва българския ляв фланг начело с кап. Михаил Савов. Отрядът на кап. Коста Паница атакува лявото сръбско крило при Изатовци и Комщица, което допринася за още по-голям смут сред сърбите, които започват да отстъпват. Сливнишката позиция е спасена, а българите през следващите дни минават в настъпление и навлизат на сръбска територия. В това сражение българите губят 1800 души - убити и ранени, а сърбите - 2100.
Източник:https://bg.wikipedia.org/wiki/