Битките в българската история

Създаването на българската държава на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите. Когато прабългарите оногондури, водени от хан Аспарух , заемат областта Онгъла около делтата на Дунав, започват чести опустошителни набези на юг в териториите на Византия, населени вече от славянските племена. През 680 г. император Константин ІV Погонат (Брадати) (668-685), предприема поход срещу българите по суша и по море. Огромната византийска армия се струпва в Онгъла и по р. Дунав. Хан Аспарух изчаква 3-4 дни с войските си зад укрепленията, но когато забелязва дезорганизацията в лагера на ромеите, предизвикана от внезапното заминаване на императора за Месемврия да се лекува от подагра, предприема мощна атака срещу византийците и ги обръща в бягство. Битката завършва с грандиозна победа на прабългарите , след което те преминават през Дунава и завладяват земите до Стара планина, подчиняват ...

Обсадата на Константинопол през 718 г. е вторият мащабен поход на арабите (след 674 година)в опит да завладеят Константинопол, столицата на Византия. По онова време, само 95 години от възникването на исляма, арабските територии се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. През есента на 717 г. огромна арабска армия потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. Според различни хронисти сухопътната армия наброява между 80 000 и 200 000 души, подкрепени от 1800 - 5000 кораба. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския хан Тервел с молба за помощ. 42-годишният наследник на Аспарух проявява забележителна държавническа далновидност. Изминали са едва 36 години от основаването на българската държава, през които Византия води непрекъснати войни против младата България. Тервел обаче правилно преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и тази заплаха е много по-страшна от Византия. Поради това той прием...

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъла. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Прабългарите, начело с хан Аспарух, поселили се в Дунавската делта и на север от нея, безпокоели с непрекъснати нападения византийската област Малка Скития (дн. Добруджа) и пречели на империята да установи трайно властта си над славяните. Създала се реална възможност за тяхното съюзяване със северите и „седемте славянски племена". Хан Аспарух установил лагера си в Онгъла - блатиста местност в Северна Добруджа, където било построено укрепление. Император Константин IV Погонат бил силно обезпокоен от новия враг на империята и евентуалното му съюзяване със славяните. Въпреки това империята не предприемала никакви военни походи срещу тях заради войната с арабите (669-678). Веднага щом се справил с арабите, византийският имератор решил да унищожи самонастанилите се прабългари. Той организирал мащабен поход по море и ...

През периода 808-809 г. хан  Крум  подкрепя бунта на българите в долината на р.  Струма , които са там 30-40 години преди  Аспарух  и впоследствие присъединява земите им към своята  държава . През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост  Сердика . Отговорът на  Василевса  не закъснява и в началото на 811 г. византийският  император   Никифор I Геник  организира поход срещу  Плиска , столицата на българските канове. Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи  мир , но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“  [2] . Императорът лично  [3]  повежда  тагмите  през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска. Византийският император придружава похода си с невиждани жестокости и произволи над ...

На 13 март (26-ти нов стил) 1913 година, по време на кървавата Балканска война, българите извършват един от най-великите военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал Георги Вазов непревземаемата турска крепост Одрин е превзета. В самото начало на войната българите постигат победи. Царските войски се изправят срещу центъра на османските сили и ги обръщат в бягство. Втора армия заема позиции около непревземаемото укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части настъпват към Цариград. До декември 1912 г. Одрин остава блокиран от българските войски, но до бойни действия не се стига. Армиите на Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно. Турците склоняват да подпишат примирие, като се съгласяват блокадата над Одрин да остане, но след преврата в Цариград обявяват, че ще продължат военните действия. Българите се активизират и на 3 февруари, в изключително тежки условия, започва битката за крепостта. На...

През 1018 година столицата на българската държава –  град Охрид е превзетa от Византия. Това събитие се приема от историографията като повратен момент, който довежда до попадането на България под византийска власт. С цел да привлече българите на своя страна далновидният император Василий II запазва голяма част от задълженията им. Междувременно е започната и политика на изселване на българи от тяхната родина, а аристокрацията е удостоена с титли и земи, с които се спечелва нейното покорство. Тези действия дават резултат и през първите години от византийското владичество, опитите за освобождение на българите са рядкост. При наследниците на Василий курсът е променен. Въведена е византийската система на управление и страната е разделена на теми, а натуралните данъци са заменени с парични. Същевременно Североизточните български земи често са разорявани от многобройните набези на номадски племена, които не могат да бъдат спрени от ромейската войска. Българите се намират в ...