Битката при Онгъла

Една от най-великите победи в нашата история е тази на хан Аспарух през 680 г. при Онгъла. Тя поставя началото на Отсамдунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Прабългарите, начело с хан Аспарух, поселили се в Дунавската делта и на север от нея, безпокоели с непрекъснати нападения византийската област Малка Скития (дн. Добруджа) и пречели на империята да установи трайно властта си над славяните. Създала се реална възможност за тяхното съюзяване със северите и „седемте славянски племена". Хан Аспарух установил лагера си в Онгъла - блатиста местност в Северна Добруджа, където било построено укрепление. Император Константин IV Погонат бил силно обезпокоен от новия враг на империята и евентуалното му съюзяване със славяните. Въпреки това империята не предприемала никакви военни походи срещу тях заради войната с арабите (669-678). Веднага щом се справил с арабите, византийският имератор решил да унищожи самонастанилите се прабългари. Той организирал мащабен поход по море и суша срещу прабългарите, които застрашавали балканските провинции на империята. Една армия през Тракия и старопланинските проходи се отправила срещу северите и „седемте славянски племена", а друга, начело с императора, на кораби отплавала към Дунавската делта. Няма конкретни данни за числеността на войските, но се знае, че българската армия е била много по-малобройна. Огромната войска, която императорът повел, предопределила тактиката на Аспарух. Прабългарите изчакали византийците в Онгъла и ги отблъснали на няколко пъти, като междувременно вземали мерки за продължителна отбрана. След тези неуспешни атаки ромеите организирали обсада. В продължение на няколко дни по неизвестни причини византийците не посмели да предприемат настъпление. Вероятно, още докато са доближавали Онгъла, прабългарската конница им е нанесла загуби и те не са посмели да се придвижат напред. Константин ІV обаче бил болен от подагра и решил вместо да води битка, да се оттегли на почивка в Месемврия (дн. Несебър). Войната срещу прабългарите била поверена на стратезите, на които императорът заповядал да водят активни бойни действия. Вестта за внезапното му отплаване се разпространила сред армията и окончателно сломила бойния дух на ромеите и те започнали панически да отстъпват. Аспарух се възползвал от така стеклите се обстоятелства. Конницата му излязла от укреплението и връхлетяла върху отстъпващите ромеи. Пехотата им била пометена и оцелелите потърсили спасение по корабите. Бягащите ромейски конници също били настигнати от прабългарите и били подложени на сеч. В преследването на бягащата византийска армия прабългарската конница преминала р. Дунав, навлязла в Добруджа и достигнала до Одесос (дн.Варна). Победата над византийците в битката при Онгъла и настаняването на прабългарите в непосредствено съседство със славянските племена белязали началото на българската държава на Долния Дунав. Хан Аспарух сключил договор със славянските князе на седемте славянски племена, които поели защитата на западните и южните граници. Освен защитата на цялата държава, прабългарите трябвало да бранят територията откъм морето и североизточната граница от нахлуванията на хазарите. Върховен владетел и главнокомандващ на цялата войска станал хан Аспарух, като това негово право започнало да се предава по наследство. Така прабългарите заели господстващо положение в новата държава. За да узакони статута си, хан Аспарух имал нужда от договор, чрез който Византия да признае победата му и завладяните от него територии на север от Стара планина. Затова прабългари и славяни продължили нападенията си на юг в Тракия, което принудило императорът да подпише договор, който признал българската власт между Дунав и Стара планина.
Източник:https://bg.wikipedia.org/wiki/

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Битката при Дойран

Изображение
Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии по света. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. Тежки сражения там се водят и през 1916 г. и през 1917 г., обичайно завършващи с българска победа. Но онова, което се случва през септември 1918 г., прилича не толкова на битка, колкото на история от античната митология. Крайният изход на войната вече е предрешен и след пробива при Добро поле остава да се осъществи и пробив при Дойран, за да се сломи окончателно българската съпротива. Английският генерал Милн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов. Плевенци са сигурни в смъртта си, но дори не мислят за отстъпление. Генерал Вазов признава, че ник...
Прочетете още

Битката при връх Средногорец(Родопската Шипка)

Изображение
Връх Средногорец се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до селата Полковник Серафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк, воден от полоковник Владимир Серафимов. Годината е 1912, а България трескаво се подготвя за войната, която ще обедини всички българи в една държава. Докато турците готвят своя ответен удар, българското главно командване счита за по-добре да оттегли военните си. Наредено е отстъпление. Серафимов решава да не се подчини на по- висшестоящите и техните нареждания, обявен е за бунтовник и отцепник, но не отстъпва. Срещу него са четите на Явер Паша, 4 пъти по-голяма професионална армия и много по-добре въоръжена. Българите имат 3 дружини, съсредоточени край село Аламидере и една хвърчаща чета. На трети ноември се разгаря жесток бой. Атаките на противника следват една след друга. Жени и деца от околните села носят патрони на изнурените бойци и помагат на ранените. Пет противникови щурма са отбити с много жертви за неприятеля, но той пр...
Прочетете още

Битките на Добруджа

Изображение
"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи. Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение. В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ). Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях. Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев. При Куртбунар (Тервел) неговите кав...
Прочетете още