Хан Тервел и арабите

Обсадата на Константинопол през 718 г. е вторият мащабен поход на арабите (след 674 година)в опит да завладеят Константинопол, столицата на Византия. По онова време, само 95 години от възникването на исляма, арабските територии се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. През есента на 717 г. огромна арабска армия потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. Според различни хронисти сухопътната армия наброява между 80 000 и 200 000 души, подкрепени от 1800 - 5000 кораба. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския хан Тервел с молба за помощ. 42-годишният наследник на Аспарух проявява забележителна държавническа далновидност. Изминали са едва 36 години от основаването на българската държава, през които Византия води непрекъснати войни против младата България. Тервел обаче правилно преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и тази заплаха е много по-страшна от Византия. Поради това той приема молбата на Константинопол за помощ. Хан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград. Още в началото на военните действия българите разгромяват 4000-ен арабски отряд, командван лично от арабския предводител Маслама Ибн Абдел-Малис, който след поражението едва успява да избяга. Впоследствие по заповед на Маслама арабите отсам Босфора изграждат два отбранителни вала – един срещу Константинопол и един западно срещу българите, с което да осигурят тила на 20 000 армия. Валовете обаче не спасяват тази армия от българските войски. Българите предприемат атака по суша срещу арабите, подпомогнати от византийската флота по море. Насред зима, българската армия налага свирепа блокада срещу арабите и десетки хиляди измират от глад и болести, без да влязат в бой. При това положение единствената надежда на арабите е да се нанесе съкрушителен удар на заключващия обръч на българите от запад и така да се отвори пътят към богатите имперски провинции. С последни сили обсадителите дочакват пролетта и предприемат отчаяното начинание. Българската конница обаче ги връхлита с цялата си сила и настъпва поголовна сеч, която решава изхода от обсадата. Жертвите от арабска страна са около 30 000 души. Малкото оцелели отплавали с корабите си. На 15 август 718 година арабите вдигат обсадата и се оттеглят от Константинопол. Флотът е настигнат от морски бури и от 200 000-ната армия на сарацините до Сирия достигат само 5 кораба. Така хан Тервел спасява Византия от сигурна гибел, а Европа - от неи

Прочети още : https://www.actualno.com/society/nepobedimata-bylgarska-armija-5-ot-naj-velikite-bitki-v-istorijata-ni-news_538186.html
© Actualno.com

Популярни публикации от този блог

Битката при Дойран

Изображение
Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии по света. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. Тежки сражения там се водят и през 1916 г. и през 1917 г., обичайно завършващи с българска победа. Но онова, което се случва през септември 1918 г., прилича не толкова на битка, колкото на история от античната митология. Крайният изход на войната вече е предрешен и след пробива при Добро поле остава да се осъществи и пробив при Дойран, за да се сломи окончателно българската съпротива. Английският генерал Милн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов. Плевенци са сигурни в смъртта си, но дори не мислят за отстъпление. Генерал Вазов признава, че ник...
Прочетете още

Битката при връх Средногорец(Родопската Шипка)

Изображение
Връх Средногорец се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до селата Полковник Серафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк, воден от полоковник Владимир Серафимов. Годината е 1912, а България трескаво се подготвя за войната, която ще обедини всички българи в една държава. Докато турците готвят своя ответен удар, българското главно командване счита за по-добре да оттегли военните си. Наредено е отстъпление. Серафимов решава да не се подчини на по- висшестоящите и техните нареждания, обявен е за бунтовник и отцепник, но не отстъпва. Срещу него са четите на Явер Паша, 4 пъти по-голяма професионална армия и много по-добре въоръжена. Българите имат 3 дружини, съсредоточени край село Аламидере и една хвърчаща чета. На трети ноември се разгаря жесток бой. Атаките на противника следват една след друга. Жени и деца от околните села носят патрони на изнурените бойци и помагат на ранените. Пет противникови щурма са отбити с много жертви за неприятеля, но той пр...
Прочетете още

Битките на Добруджа

Изображение
"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи. Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение. В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ). Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях. Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев. При Куртбунар (Тервел) неговите кав...
Прочетете още