Битката при Одрин

На 13 март (26-ти нов стил) 1913 година, по време на кървавата Балканска война, българите извършват един от най-великите военни подвизи в новата ни история – под командването на генерал Георги Вазов непревземаемата турска крепост Одрин е превзета. В самото начало на войната българите постигат победи. Царските войски се изправят срещу центъра на османските сили и ги обръщат в бягство. Втора армия заема позиции около непревземаемото укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части настъпват към Цариград. До декември 1912 г. Одрин остава блокиран от българските войски, но до бойни действия не се стига. Армиите на Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно. Турците склоняват да подпишат примирие, като се съгласяват блокадата над Одрин да остане, но след преврата в Цариград обявяват, че ще продължат военните действия. Българите се активизират и на 3 февруари, в изключително тежки условия, започва битката за крепостта. Най-големият по дължина фронт се пада на Източния сектор, където са съсредоточени половината от силите на атакуващите, начело на които застава генерал Георги Вазов. Планът за атаката, изготвен от самия генерал Михаил Савов – помощник на Главнокомандващия БА, се оказва изключително успешен. Големият пробив на Източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов. На 15 октомври 1912 г. пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев получават заповед да разузнаят турската армия в Одринската крепост. С полета, осъществен на 16 октомври 1912 г., започва действието на българската авиация в Балканската война. На този ден на аеродрума присъстват много журналисти и военни аташета. Пилотите са снабдени и с бомби, които са поставени в кошове отстрани на самолета. Полетът продължава час и двайсет минути на около 500 метра височина, като стигайки до военния обект - гара Караагач, бомбите са пуснати. С четири пробойни в корпуса самолетът не само успява да се приземи успешно, но и разкрива разположението на турските резерви при село Кадъкьой. Според мнозина именно това е първото в света използване на самолета като бомбардировач, което представлява преломен момент в цялата история на военното дело. Обсадата на Одрин от български и сръбски войски, започнала през октомври 1912 г., завършва с превземането на турската крепост от Втора Българска армия на 26 март 1913 г. Решителната победа на храбрите български войници слага точка на Балканската война.
Източник:https://bg.wikipedia.org/wiki/

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Битката при Дойран

Изображение
Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии по света. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. Тежки сражения там се водят и през 1916 г. и през 1917 г., обичайно завършващи с българска победа. Но онова, което се случва през септември 1918 г., прилича не толкова на битка, колкото на история от античната митология. Крайният изход на войната вече е предрешен и след пробива при Добро поле остава да се осъществи и пробив при Дойран, за да се сломи окончателно българската съпротива. Английският генерал Милн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов. Плевенци са сигурни в смъртта си, но дори не мислят за отстъпление. Генерал Вазов признава, че ник...
Прочетете още

Битката при връх Средногорец(Родопската Шипка)

Изображение
Връх Средногорец се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до селата Полковник Серафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк, воден от полоковник Владимир Серафимов. Годината е 1912, а България трескаво се подготвя за войната, която ще обедини всички българи в една държава. Докато турците готвят своя ответен удар, българското главно командване счита за по-добре да оттегли военните си. Наредено е отстъпление. Серафимов решава да не се подчини на по- висшестоящите и техните нареждания, обявен е за бунтовник и отцепник, но не отстъпва. Срещу него са четите на Явер Паша, 4 пъти по-голяма професионална армия и много по-добре въоръжена. Българите имат 3 дружини, съсредоточени край село Аламидере и една хвърчаща чета. На трети ноември се разгаря жесток бой. Атаките на противника следват една след друга. Жени и деца от околните села носят патрони на изнурените бойци и помагат на ранените. Пет противникови щурма са отбити с много жертви за неприятеля, но той пр...
Прочетете още

Битките на Добруджа

Изображение
"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи. Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение. В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ). Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях. Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев. При Куртбунар (Тервел) неговите кав...
Прочетете още