Битка при Варна

Светилниците хвърлят отблясъци по доспехите на събралите се мъже и вадят от сенките сериозните им лица. Младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело е вперил поглед в своя съветник Янош Хуняди. Трансилванецът е рицар от

В нощта на 9 ноември 1444 г. в лагера до стените на Варна коронованият юноша, Хуняди и папският легат Джулиано Чезарини са свикали военен съвет. Приближаването на трикратно превишаваща християнските сили султанска армия кара кардинал Чезарини да настоява за спешно отстъпление. То обаче е трудно осъществимо - европейците са затворени между Варненското езеро, Франгенското плато, морето и врага. Легатът дава ново предложение - да се изградят отбранителни съоръжения и да се изчака зад тях. В армията на Владислав има и 400 хусити, ветерани от религиозните войни в Бохемия, Моравия и Силезия. Техните „ръчни топове" и бронирани каруци могат да отблъснат дори тежковъоръжена конница. Кардиналът е принуден да заложи надеждите си на своите доскорошни врагове, еретиците хусити. Унгарските благородници, хърватските воеводи и дори свирепите рутенски наемници са склонни да подкрепят идеята за отбранителна стратегия. Положението е тежко. Чуват се и предложения за преговори със султана.

„Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо - извисява се гласът на Хуняди. - Нека се бием и с храброст да почетем оръжията си!" Очите на Владислав блясват. Той вдига ръка и тържествено поверява общото командване на християнските войски в предстоящата битка на трансилванския пълководец. Нощта е към края си.

, Ордена на Дракона. Тайнственото воинско братство има за цел да спре нашествието на исляма в Европа, да спаси християнския свят и новия Рим - Константинопол. Владислав знае, че Хуняди е бил член на съвета на покойния император Сигизмунд, създателя на Ордена. Кралят изцяло разчита на 56-годишния воин, победил турците в много сражения.

В настъпващия ден предстои да се случи събитие, което ще затвори последната страница от историята на кръстоносните походи – и на надеждата на балканските народи за скорошно избавление от османска зависимост. Кървавата „Битка на народите“ има дълга предистория. В нея са вплетени имена и интереси на владетели, църковни дейци и военачалници, на държави и региони, светли подбуди и непочтени цели, предателство и героизъм.Епохата на християнските походи за „освобождаване на Гроба Господен от неверниците“ е отминала. Като че ли кръстът и полумесецът са установили границите и отношенията си завинаги. Никой не допускал, че с превземането на крепостта Цимпе през 1352 г. придошлите от Азия османци полагат основите на империя, която след половин век ще погълне Югоизточна Европа и ще се насочи към сърцето на Стария континент. След загубите при Черномен (1371 г.) и Косово поле (1389 г.) балканските държави изглеждат обречени. Стреснати от османските завоевания, владетели и воини от много европейски страни се стичат под знамената на Сигизмунд Люксембургски. В битката при Никопол (1396 г.) те обаче претърпяват съкрушително поражение.

Началото на XV в. дава нови възможности на християните. Завоевателят на Сърбия и България Баязид Светкавицата е победен и пленен от тюркско-монголския емир Тимур Ланг (1402 г.). Последвалите междуособни борби за султанския трон потапят османската държава в криза. През 1404 г. Сигизмунд оглавява нов антитурски съюз между сръбски, босненски, влашки и унгарски владетели. Към него се присъединява и Фружин, синът на Иван Шишман, както и неговият братовчед, наследникът на Иван Срацимир, управлявал за кратко под името Константин II Асен. Двамата князе предприемат в западните български земи мащабни военни действия – т.нар. въстание на Константин и Фружин, постигнало временно възстановяване на Видинското царство. Константин умира през 1422 г. Фружин продължава да участва във влашки и трансилвански походи срещу османците и в унгарски дипломатически мисии. Сигизмунд високо цени заслугите му.

Изплашен от нарастващата сянка на полумесеца, християнският свят решава да загърби споровете си в името на своето оцеляване. През 1439 г. във Флоренция се сключва уния между православната и католическата църква. Папа Евгений IV влиза в преговори с Константинопол, а византийски пратеници посещават Италия, Франция, Полша, Русия. Междувременно унгарците все по-трудно удържат турското настъпление. Кризата след смъртта на Сигизмунд разклаща устоите на кралството. Важна роля за излизането от нея изиграва Янош Хуняди. През 1441–1442 г. той разбива турците в поредица сражения. „Ако Хуняди не бе преградил пътя на завоеванието, паднала би не само Унгария и заобикалящите я страни, но и самата Италия“ – пише доминиканският хронист Пиетро Ранзано. Пълководецът успява да прекрати гражданската война в Унгария и да осъществи обединението й със силната Полша. С негова помощ младият полски крал Владислав III от литовската династия Ягело е обявен и за унгарски монарх. В лицето на краля поредният антиосмански съюз намира своя символ, а Хуняди става неговата желязна десница. В ролята си на обединител на християнския свят папа Евгений благославя плана за изтласкване на османците отвъд Босфора и спасяването на Константинопол.

Начело на 40 000 воини от Унгария, Полша, Чехия, Влашко, Сърбия, Босна и немските княжества, Владислав и Хуняди се насочват към Ниш и Пирот, където на 3 ноември 1443 г. разбиват войските на султан Мурад II.

Източник:http://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=433