Битката при Лозенград

Първото голямо сражение от Балканската война се свързва с боевете край Лозенград. По план настъпателната акция трябва да се ръководи от две български армии – Първа, командвана от генерал Васил Кутинчев, Втора, командвана от генерал Никола Иванов. Третата армия под командването на Радко Димитриев има задачата да достигне линията Татарлар- Каръмза.Героичната българска войска напълно опровергава надменния маршал Фон дер Голц, който заявява, че „тази крепост може да бъде превзета само след 6-месечна обсада, и то от прусаци“.Командващият турските войски, Махмуд Мухтар паша, отчаяно се мъчи с гола сабя в ръка да спре отстъпващите и да ги организира за отбрана. В този момент българските оркестри засвирват „Шуми Марица“ и този паметен боен марш наелектризира воините да краен предел. От хиляда крачки те се хвърлят срещу противника на нож, разбиват го и той побягва панически. Българите пленяват палатката и личния багаж на пашата. След боя се оказва, че няма нито един меден инструмент на военните музиканти, който да не е пробит от вражески куршум или шрапнел!За шест дни 3-та армия прекосява 120 километра през най-трудно проходимата част на Странджа, по коларски пътища и кози пътеки. Изненадващият удар върху десния фланг на вражес


кия фронт е първата голяма победа за България. В Лозенград са взети ценни трофеи – 58 оръдия, 2 самолета и огромно количество боеприпаси. Генерал Димитриев прибира като символ на победата златната сабя и сребърните пищови на Махмуд Мухтар паша. България дава 532 убити, 1500 ранени, а Османската империя – 1000 убити и 1000 пленени.
Източник:https://bg.wikipedia.org/wiki/

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Битката при Дойран

Изображение
Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии по света. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. Тежки сражения там се водят и през 1916 г. и през 1917 г., обичайно завършващи с българска победа. Но онова, което се случва през септември 1918 г., прилича не толкова на битка, колкото на история от античната митология. Крайният изход на войната вече е предрешен и след пробива при Добро поле остава да се осъществи и пробив при Дойран, за да се сломи окончателно българската съпротива. Английският генерал Милн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов. Плевенци са сигурни в смъртта си, но дори не мислят за отстъпление. Генерал Вазов признава, че ник...
Прочетете още

Битката при връх Средногорец(Родопската Шипка)

Изображение
Връх Средногорец се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до селата Полковник Серафимово и Фатово, и носи името си в чест на 21-ви Средногорски полк, воден от полоковник Владимир Серафимов. Годината е 1912, а България трескаво се подготвя за войната, която ще обедини всички българи в една държава. Докато турците готвят своя ответен удар, българското главно командване счита за по-добре да оттегли военните си. Наредено е отстъпление. Серафимов решава да не се подчини на по- висшестоящите и техните нареждания, обявен е за бунтовник и отцепник, но не отстъпва. Срещу него са четите на Явер Паша, 4 пъти по-голяма професионална армия и много по-добре въоръжена. Българите имат 3 дружини, съсредоточени край село Аламидере и една хвърчаща чета. На трети ноември се разгаря жесток бой. Атаките на противника следват една след друга. Жени и деца от околните села носят патрони на изнурените бойци и помагат на ранените. Пет противникови щурма са отбити с много жертви за неприятеля, но той пр...
Прочетете още

Битките на Добруджа

Изображение
"На разсъмване на първи срещу втори септември, преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи. Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение. В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ). Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях. Но това преди всичко е звездната седмица на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев. При Куртбунар (Тервел) неговите кав...
Прочетете още