Дойранската епопея
Дойранската епопея е една от най-големите битки в българската история. По време на позиционните битки в Македония през Първата световна война българската войска заема позициите над Дойранското езеро.Тук българите се бият три години и не отстъпват. Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г. След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции.
Българската артилерия отговаря с преграден огън и успява да спре настъплението. Когато войските наближат позициите, те биват помитани от българските картечници.
На два пъти българите излизат на нож, пленници няма. За десет дни битка французите губят 60% от личния си състав и прекратяват атаките.
На 3 март 1917 дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Въпреки, че няма пряка опасност, той нарежда на бездействащите войници да изградят сложна фортификационна система от окопи, бункери и заграждения.
Работещите под палещото слънце войници гледат на кръв, псуват генерала, но се подчиняват. Това им спасява живота.
След месец и половина срещу българите се изправят две английски дивизии, въоръжени с модерна техника. Англичаните не си губят времето. Три дни артилерията им не спира. Изстреляни са 150 000 снаряда, а българските окопи са разорани. Англичаните очакват да видят трупове, но са посрещнати от картечниците и минохвъргачките на българите.
На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа.
На 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм, но отново ги чака изненада. Този път българската артилерия открива огън още преди пехотната атака.
Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Българите губят около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани.
В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива ¬ на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в "чувал", да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.
Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови.
Срещу българските войски (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: "Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени."
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Това е краят.
От знак на уважение към подвика на българите през 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе на парад в Лондон знамената си пред генерал Владимир Вазов.
Работещите под палещото слънце войници гледат на кръв, псуват генерала, но се подчиняват. Това им спасява живота.
След месец и половина срещу българите се изправят две английски дивизии, въоръжени с модерна техника. Англичаните не си губят времето. Три дни артилерията им не спира. Изстреляни са 150 000 снаряда, а българските окопи са разорани. Англичаните очакват да видят трупове, но са посрещнати от картечниците и минохвъргачките на българите.
На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа.
На 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм, но отново ги чака изненада. Този път българската артилерия открива огън още преди пехотната атака.
Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Българите губят около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани.
В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива ¬ на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в "чувал", да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.
Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови.
Срещу българските войски (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: "Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени."
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Това е краят.
От знак на уважение към подвика на българите през 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе на парад в Лондон знамената си пред генерал Владимир Вазов.
Коментари
Публикуване на коментар